Всеки ден правя открития.
Откривам нещо ново в гласа ти.
Откривам нещо ново в очите ти.
В походката,
в движението на пръстите.
Ново е всяко твое докосване.
Ново е всяко твое отсъствие.
Ново е всяко твое идване.
И всеки ден те откривам отново.
Всеки ден ставаш по-хубава.
Всеки ден те обичам повече -
защото ставаш все по-хубава,
защото те откривам отново.
И в полунощ, когато се разделят ръцете ни,
и в полунощ, когато се прегръщат мислите ни -
аз те изучавам внимателно
и тайно се моля в себе си -
за тебе се моля
и за себе си:
-Изменяй се!
-Изменяй се!
Ще престана да те обичам,
щом престана да те откривам.
***
Душата ми плаче за сняг,
за бяло, за чисто душата ми плаче.
Видях много земи, много свят,
видях герои, видях палачи...
Душата ми плаче за сняг.
Доста живях, колко остава?
Чака ме моя бряг:
ругатни или слава - нямам представа...
Душата ми плаче за сняг -
чиста следа в снега да оставя.
***
Стани и си иди и не се връщай,
отричай, ако ти напомням с нещо,
отричай, че сме се обичали,
и няма да ти бъде тъжно.
Ще изгладя с устни от леглото
отпечатъка на твоето тяло-
все едно, че те е нямало,
и няма да ни бъде тъжно.
Стефан Цанев
