* * *

Писането е като крясък
в празна до полуда стая
погълнат от жадните стени
и превърнат в шепот
заобикаля отдалеч
като гладно куче
с вниманието на звяр
и поглед с цвят на пустиня
празна, дяволска безбрежност
отекваш като струна
резонанс

нарциси

Колко нарциса цъфнаха днес
във отровната пръст на сърцето,
там, където отказва да слезе
и прашинка небе и където
не вирее ни слънце, ни дъжд
и се дави пръстта ми във жажда.
Колко нарциса, колко разцъфнаха
със оттенък на звездно прераждане?
Ще умрат, ще умрат. Ще умрат.
То, сърцето, е плитка саксия-
на пробитото дъно лежат
семена и от слънцето крият
непокълнала нова любов.
Колко нарциса днес разцъфтяха?
Тази пръст е удобна за гроб..
Но гнездо ще направя под стряхата
на надеждата в светлия дом.
Колко нарциса си обещавах?
Идва слънце. Макар пълзешком.
Идва слънце, което спасява.

nikoi