Нощта е котка-
дращи по прозореца
тя прокрадва бавно в сънищата
и пробива дупки от куршуми в теб
дори насън
(за всеки случай).
Врязани полека
но
дълбоки разрези
за да останат вечни малки белези
от нокти
като мънички пукнатини в сърцето ми
останало безкръвно и негодно
за обичане.
понеделник, 28 май 2012 г.
Безнадеждност, моя любима
Сянката, която хвърля,
има форма на жена.
Силуетът й е бронзов,
мит в египетска ръка.
Тя се казва Безнадеждност,
но има вид на фотомодел.
Еротична до метежност,
истинска като море.
Тя стъпва, тя стъпва,
тя стъпва пред мене само,
тя плаче, тя плаче,
тя плаче нощем с мен.
С вид на френска пеперуда
тя разсича моя ден
и запалила колата
ме превръща в нож пленен.
Но не мога да я съдя,
пратиха ми я в нощта,
в която аз със детски крясък
влезнах във света игра.
Ти се казваш Безнадеждност,
скъпа, стой при мен сега,
влез под кожата ми с нежност,
татуиран с теб ще умра.
има форма на жена.
Силуетът й е бронзов,
мит в египетска ръка.
Тя се казва Безнадеждност,
но има вид на фотомодел.
Еротична до метежност,
истинска като море.
Тя стъпва, тя стъпва,
тя стъпва пред мене само,
тя плаче, тя плаче,
тя плаче нощем с мен.
С вид на френска пеперуда
тя разсича моя ден
и запалила колата
ме превръща в нож пленен.
Но не мога да я съдя,
пратиха ми я в нощта,
в която аз със детски крясък
влезнах във света игра.
Ти се казваш Безнадеждност,
скъпа, стой при мен сега,
влез под кожата ми с нежност,
татуиран с теб ще умра.
вторник, 1 май 2012 г.
Рядкост
Жени като тези са рядкост,
Раждат се веднъж в края
На всяко столетие
И като ласка завършеност
Допълваща кръг
Рядкост, защото невинаги можеш
Да уловиш някоя в мрежата
Никак дори
Трудоемко е
Вдъхновение
И няколко бенки, свързани в многоточие
Жена без завършек
Без точки
Като съзвездие
Дива
С оттенък безумие
Жени като тези усещат наоколо
Живеят чрез кожата си
Светът е поредното им сетиво, знаят
Точно колко е нужно
Това и още няколко причини
Са предостатъчно да ги познаваш
Рядкост са, като музите на Орфей
Тези безумни Евридики
Оставящи без глас
Без дъх
Без мисъл
Всеки, всеки, всеки
Защото те не са звук,
Не са въздух
Те са просто празното пространство, което
Оставят след себе си
Те са усещането за липса следобед
Жаждата, която те мъчи
Но го прави красиво
Жените – изящество, с котешки линии
Извивки на котка
И котешки глезени
Пищност, където е нужно
Вдъхновяват
Жени като тези
Са рядкост, защото
Се раждат веднъж на столетие
И Маркес е прав, съвестно прав
В Тези дни самота нужно е
Като глас
Като дъх
Като смисъл
Да имаш до себе си
Муза,
И жажда,
И женственост
Дъщерите на Ева са истински
Тогава, когато Адам осъзнае -
Навярно е истина, Че
Жени като тези са рядкост.
Раждат се веднъж в края
На всяко столетие
И като ласка завършеност
Допълваща кръг
Рядкост, защото невинаги можеш
Да уловиш някоя в мрежата
Никак дори
Трудоемко е
Вдъхновение
И няколко бенки, свързани в многоточие
Жена без завършек
Без точки
Като съзвездие
Дива
С оттенък безумие
Жени като тези усещат наоколо
Живеят чрез кожата си
Светът е поредното им сетиво, знаят
Точно колко е нужно
Това и още няколко причини
Са предостатъчно да ги познаваш
Рядкост са, като музите на Орфей
Тези безумни Евридики
Оставящи без глас
Без дъх
Без мисъл
Всеки, всеки, всеки
Защото те не са звук,
Не са въздух
Те са просто празното пространство, което
Оставят след себе си
Те са усещането за липса следобед
Жаждата, която те мъчи
Но го прави красиво
Жените – изящество, с котешки линии
Извивки на котка
И котешки глезени
Пищност, където е нужно
Вдъхновяват
Жени като тези
Са рядкост, защото
Се раждат веднъж на столетие
И Маркес е прав, съвестно прав
В Тези дни самота нужно е
Като глас
Като дъх
Като смисъл
Да имаш до себе си
Муза,
И жажда,
И женственост
Дъщерите на Ева са истински
Тогава, когато Адам осъзнае -
Навярно е истина, Че
Жени като тези са рядкост.
Абонамент за:
Публикации (Atom)