Кратка история

Клара е с тънки ръце.
Прелита стаята като лъч
Търсейки свободния ъгъл, да посее на скришом мълчанието си.
Клара рисува с бледите си пръсти разбити сърца по прозорците.
Не иска да порасне, говори си с радиото,
връзва панделки на вехтия глобус.
"Светът се нуждае от много обичане",
пърха тя с мигли, унася се.
Клара подскача неумело върху дивана, размесва сезоните, разлива млякото, кара се с котката, смее се.
Мълчалива е Клара вечер. Сенките я плашат. Казва, че сенките гризат обувките като мишки нощем, страниците на книгите, хапят й косата и се крият в скрина.
Прегръщам я, свива се на точица.
Прозява се шумно с големи, кафеви очи.
Стърчи на всички посоки-ветропоказател в сърцето ми.
Преследва Питър Пан и феите в кухнята.
Прави закуска, дрънчи с тигани, подскача,
мръщи се на слънцето,
слънцето я гали. Чупи яйца, порязва се с ножа, опръсква стената, мърмори.
Смея се.
Понякога Клара танцува. Казва, че
ръцете й говорят собствен език.
Стои със затворени очи часове.
Преплита, ускорява времето.
Става на часовник със кукувица.
Става на безкрайност, унася се.
Понякога казва, че ме обича.
Но само понякога.

На Клара, с ръце на пианистка.

Скица

Във всеки град
На всяка улична стена пиша обичам те, обичам те
Като капки кръв, капки красота
С форма на лека женска сянка
Усещане за лято
Ти си изгрев в мен
Когато те усещам, аз сияя с плътен, силен пламък
Аз усещам всичко в мен
Аз живея леко като пеперуда
Аз следя живота в отражението на река
Ти си муза, музика, история която обичам да разказвам на децата преди сън
Мечтая за илюзия
Трептение
Аз пиша по всяка стена
на всеки ъгъл срещам те
Името ти, сърцето си
Подарявам на света, на хората
Стаите губят плътността си
Вълните се надигат по-високо, по-далече
Всички хоризонти се стопяват
И аз пиша на всяка стена
Светът свърши
Светът играе роля
Светът е ням
Само аз съм тук и дълбая красотата
Ти си всичко, което някога е било
С всяка клетка в мен и всяка същност
Аз забравям дълго
Аз живея
Аз съм всичко с теб - безкрайно.