Мост

Минах по моста на влюбните
с глава, наведена от мисли.
Ръцете ми сами се намериха
и понеже нямаше къде,
хванах се за себе си.
Самотата е трудна компания.

* * *

Понякога на върха на пръстите ми
приказка се ражда.
Като Палечка сгушена в черупка орехова.
Оловния войник смирено марширува пред камината.
Броя снежинки на прозореца.
Валят желания.
Наизустявам те, прелиствам страници.
Мастилено момче се ражда някъде.
И аз се уча да чета
отново да те видя в тъмното
и сричам
сричам бавно, дълго...
уча се да те обичам.