Седнах и се запитах: каква да бъде темата на първата ми публикация? Разбира се,подвластна съм на музиката,слушайки Oasis и Muse какво ли може да ми дойде на главата?О,ето че ми стана тъжно,че вече не се общува качествено,а само количествено..Къде отидоха старите запознанства на купоните,по спирките или на най-неочакваните местенца? Защо вече за да познаваш даден човек,трябва просто да кликнеш на блога му или на страницата във фейсбук...Старите времена,когато хората излизаха по-често,усмихваха се по-често,обичаха по-често...О,времена,О,нрави...Всичко се мени,водата си тече,а на нас остава само да се нагодим към този начин на живот,който най-добре ни приляга и ни устройва.Да живееш,значи да обичаш,или да обичаш,значи да живееш?Понякога от толкова много въпроси усещам как потъвам все по-дълбоко и дълбоко в себе си,опитвайки се да обеля същността си парченце по парченце,подобно на кората на портокал,трепетно очаквайки да достигна сърцевината,същността,отговорите...Нима всеки има нужда от отговори?
Понякога се дразя сама на себе си..Прекалено съм непостоянна,започвам да говоря на нещо,и след 5 минути се сварвам обсъждайки нещо съвсем друго..Може би е от зодията.Всеки трябва да се приеме такъв,какъвто е,нали? С лошите,не-чак толкова лошите и добрите качества,да осъзнае всичките си страни,лица,маски...Човек е това,което е-една объркана невероятна смесица от разум,чувства,преживявания,усещания,спомени,гледни точки..Но все пак всички си отиваме,увяхваме като нежно свете на сухият вятър,бавно и безвъзвратно чакайки всяка минута,всяка секунда ,молейки се трепетно тя да продължи до безкрай,да сме тук завинаги..Ние сме едни прашинки,леки като космически прах,които заедно значат всичко и нищо,но по отделно значат много неща...Търсиш цял живот,блъскайки се,удряйки се в стени като ранена птичка,срещайки препятствия и заобикаляйки правила и норми,но винаги стараещи се да постигнем нещо да открием дори всяко незначещо нещо,несъществуващо дори във фантазиите ни.Стигнах прекалено дълбоко,но всяко начало е трудно,е казал един мъдър човек.Това е просто мястото,където си изливаш душата,отчаян вопъл някой да те забележи ,да те похвали.И все пак живея за себе си,или живея за другите?Надявам се да дойде ден,когато ще ми писне да задавам въпроси и ще настане време аз да ги давам,но дотогава-Защо?
Няма коментари:
Публикуване на коментар