Някога усещали ли сте едно особено чувство,чувство,което не може да бъде описано? Миг , в който времето спира и необхватният поток от мисли и водовъртеж от случки забавят своя ход , давайки път на едно мнимо спокойствие,на една глухота..Все едно ти е мъчно,но не знаеш защо?
Е,че,добре де,може ли да ти е тъжно без причина ще попитате вие? Е,явно може.В такива моменти аз се отдавам на това чувство,изцяло се оставям то да ме обгърне,защото то е едновременно всеки път непознато и различно,и всеки път до болка познато,уютно..
То е като да се сгушиш в топлото легло късно вечер след тежък ден,копнеейки за малко отмора..То е онази мека,приглушена тишина привечер,то е кадифените светлини отвън,щурчетата в тревата и чистият блясък за звездите,безмълвно блещукайки в тихата лятна нощ...Обхваща те това чувство и хем ти е хубаво,меко,спокойно,хем ти е доста тъжно...Незнайно защо...
Всичко около теб е прекрасно,но ти си тъжен...И някакси искаш да споделиш,но не можеш...Не че няма с кого,но няма кой да те разбере...
Онази тиха тъга,за която има само едно защитно средство-една прегръдка от сърце,дадена от мен за теб,за да потуши поне за миг онзи глъх копнеж,бушуващ в гърдите ми,онзи леден огън,бавно тлеещ в мен,ближейки с жарките си пламъци студеното ми сърце...
Една прегръдка-толкова много ли е?Толкова много ли искам...
Чувствам се като пъзел,на който е взета най-важната част,последното парченце, и без това мъничко парченце бих си останала недовършена завинаги...Нещото,което би паснало на дупката в гърдите ми,нещото, което би я запълнило изцяло,така, че да се почувствам пълноценна и най-вече жива...Къде е тази искра?
Леле,момиче. Думите, които използваш са толкова чувствени. Мисля, че точно това трябва на едно емоционално творчество. Звънки думи, които да носят самата емоция! Ужасно много ми харесва как се изразяваш.
ОтговорИзтриванекадифените светлини отвън
чистият блясък за звездите
за да потуши и тн, и тн, и тн ^
Много добре поднасяш емоцията. Много ^