Докато ровех за едно домашно по политология,взех че попаднах на няколко доста интересни блога.Докато милата ми главица попиваше сладките мисли на другите мили главици,взех,че се чукнах(образно казано) и си казах-Хей,има живот в тази България! Както си се бях отчаяла напоследък,че наокола са останали само мнозинство от бившето комунистическо-социалистическо-партийно-бесепарско-седесарско-ляво-дясно-с малко зъби, малко пари в джоба и много критика,недоизказана относно днешната младеж пенсионирано население,клатушкащо се ежедневно с мен в милия ми градски транспорт,и тук-там някой циганин,изнасилвач или крадец,или просто заблуден субект,обмислящ не дотам достойни бъдещи относно нацията постъпки,взех че реших,че живот има! Сега ми щукна една древнокитайска мъдрост-Ако нямаш доказателство за нещо,означава ли това,че то не съществува?
За пореден път ме хвана яд,че отдадох толкова от ценното си време в киснене(буквално) в тоя проклет Фейсбучец,драг и премил,че изоставих блога си на заден план! Направо съм за изгаряне на клада,та аз не искам да се превръщам в част от Системата !!! Онзи глобален план за притъпяване на населението,намаляване на умствения капацитет на нацията с цел? Какво?...Ентъртейнинг...Имаме от всичко по много-както казваше скъпия Джордж Карлин-преситени сме,много на витрината,малко в склада...Не си спомням точно,за да цитирам есето му,спомням си невероятната Нирвана,в която ме потопи то,накара ме да мисля,да си използвам малко сивото вещество и да се изтръгна малко(или много)от действителността,или пък-другояче казано-да се гмурна в нея! Обичам такива хора,ей...
Много дълбоки хора има по света,много дълбоки мисли,много велики открития стоят и чакат,понякога просто стоя и се питам-има ли смисъл? Къде е смисълът на цялата тази главоблъсканица-всички да философстват,споделят,мислят,премислят,дообмислят,решават...А накрая остават-сами?
И колко още имам да кажа,но дългът ме чака...
''О,време,спри,поспри за миг ти своя бяг...
спри и загледай се в безкрая...''(личен миг на вдъхновение)
А може би всичко е заради вниманието.....?
Няма коментари:
Публикуване на коментар