Всякак,всъщност нищо

И всички сме влюбени,и всички сме еднакви.
И всички чувстваме,и всички се губим.
И всички сме различни,и всеки иска да е с всеки.
И всеки е самотен,но не сам,
И всеки е някъде,никъде,навсякъде
И всеки знае всичко,но не успява да каже
защо,както всеки е всякой
и всички сме всеки,някога някъде
как един е този,как онзи май не е,
загубих нишката,вярата,битката.
И всички сме тук,там и навсякъде
някак си,живи сме
живи,успяваме
някак си,защо ли
напук,ей защо
...продължаваме.
И всички еднакви,и всички различни
различно ,еднаквеем си-заедно,
И всичко,всичко,всичко
всички,всякога,всякъде
знаем,знаем-чувстваме,мислим,
усещам-заедно сме,
защото сме еднакви.
И всички сме прах.
А прахта е всичко.

Още не му е времето

Не казвай нещо,когато искаш да кажеш много неща.
Осмели се да говориш само тогава,когато няма какво да кажеш.
Празните думи се разтварят във въздуха.
А ти оставаш гъст,лепкав... И доволен.

Ден като ден

Започна странно,усети се отрано
беше просто ден,и не съвсем
започна,беше и завърши
ден като ден,и не съвсем.
Имаше нещо във въздуха,
витаеше някакво диво,безумно усещане
сякаш знаеш всичко и нищо не знаеш,
като новороден си,но в теб
живее мъртвец.
Колко хубаво.
Малко слънчево петно,
гълъб на перваза,
вятър,листо,меланхолия,
ден като ден,и не съвсем.
Земята се въртеше наобратно тогава,
и аз бях пумпал,подобно на нея,
гонех аз сенките,бягаха те
а после заедно пиехме чай.
Стъпих във локва,хванах си облак,
сграбчих мечта една за опашката,
едно врабче ми каза забравена тайна,
а аз я зарових под стария кестен,на топло.
Ще узрее напролет,а аз търпеливо
ще я изчакам,защото
прекрасните тайни узряват бавно,
но когато презрее-не струва.
Някой извика:''-Накъде,момиче?"
подскочих,оплезих се и намигнах,
отивам там,където не трябва,
там,където не ви трябва да знаете.
Беше ден като ден,поредна илюзия
нищо особено,и все пак
малко са тези дни през годината,
ден като ден,но не съвсем.