събота, 21 май 2011 г.

21:37

Уловени секунди,като птици в клетка,
колибри в кафез с тънки златни рамки,
пърхат с бързината на настоящето
и вечността не изглежда толкова далече
ръцете ми са пълни със секунди,
шепи време
падат на земята и се ронят
както се рони всяко листенце
всяко цвете плаче за своите листа
и танцът на последното
е най-красивото нещо на земята.
Защо има предмети с човешка душа
и хора с души на предмети?
Аз съм най-богатото момиче
имам себе си
всички имаме нещо
и да нямаш нищо е най-голямото богатство.

2 коментара: