От толкова белота губя очертанията си.
Чистите линии се извиват като змии нагоре.
Някъде далеч вибрира движение ,
изконно,бурно,неестествено тръпнещо
спокойно и тихо,неразумно движение
лудо и канещо,
диво,
изискано,
хаос на движението,с привкус на безумие.
Всяка гънка на всяка вибрация се увива като
въже от коприна в изблик на нечия безкрайност.
Превъплъщение на смисъл в тленност.
Оставям тялото си и треперя,
кожата ми е просто резонанс.
Не зная какво ще се случи,
спускам се по линиите,играя си
взаимодействие на въздишките и есенцията
пленница съм на собствените си усещания.
Няма коментари:
Публикуване на коментар