Душата ми е червена и цъфнала,
досущ като рана на смъртник.
Думите се търкулват
като речни камъчета
и потъват беззвучно
с кръгове вместо опашки.
Сянката на птица трепкаше по калдъръма,
а птицата не се виждаше.
Изгубена сянка.
Слънцето замря в небето,черно и надвиснало,
и напомня остаряла грамофонна плоча.
Иска ми се върху синевата прозрачна
да разбъркам игриво белия пух на облаците
и като късчета памук да поръся по хората,
за да поникнат цветя вместо мълчание.
Думите свистят като острието на нож.
Няма коментари:
Публикуване на коментар