***

Щастлива бих била,ако останех чиста.

Въпросителни

Защо ли вървим през живота с очите на хищници
с прегризан на две-три места светоглед,
и бягайки,търсим отломки от себе си
в някой безчувствено спрял и измръзнал,
захвърлен,пулсиращ момент.
Като вятър с криле изпочупени,понесли на рамо луни и слънца,
колекционираме дни и безмумия в небесен тефтер,
с души - пеперуди,с карфичени думи забодени
в безплътната нощ като изгрев,остатъчно празен и блед.

Нещо без причина

Заспа пак луната,облегнала рамо
с приведени клепки и поглед на скитница.
Звездите на пръсти деликатно танцуваха,
тактуваше вятъра - неумел диригент.
Като забравена рана наболяваш отляво,
дяволска пропаст - безконечно разтворена,
като нечия милост,скосено заглъхваща
безсмислена нишка.Пак води към теб.
Философски посивя небето и се загърна със шал
и започна да римува усмивки ведно със капките,
и да стича многоцветни дъги право в локвите
като безобидна шега на добродушен мъдрец.
Шушнат си нещо листата,наум заговорничат,
есенно чисти и позлатени от слънцето,
а хоризонта се врязва във вените ми и тлее
с безмълвната сила на далечни пожари.
Промениха се лицата по улиците,и градът стана нов,
и друго е чувството тогава привечер,
и други са стъпките,отекват по-тихо,задавено
по иначе тихия път,поел всички посоки.
Изгрява малко по-иначе слънцето,сякаш учудено
на тази еднакво различна човешка земя,
и свети малко по-слабо,съвсем омърлушено
и всеки лъч има привкус на дъждовна тъга.