Защо ли вървим през живота с очите на хищници
с прегризан на две-три места светоглед,
и бягайки,търсим отломки от себе си
в някой безчувствено спрял и измръзнал,
захвърлен,пулсиращ момент.
Като вятър с криле изпочупени,понесли на рамо луни и слънца,
колекционираме дни и безмумия в небесен тефтер,
с души - пеперуди,с карфичени думи забодени
в безплътната нощ като изгрев,остатъчно празен и блед.
Няма коментари:
Публикуване на коментар