* * *

Понякога стаявам се в утайката на мрака.
Лесно се предавам. Наблюдавам гаснещата вечер.
Минаващите бавно пешеходци.
Бавните умислени трамваи, последните самотни пътници.
Мълча. Понякога прескачам локвите.
Понякога ги оцветявам в пурпурно.
Събирам паднали светулки. Вдъхвам отново живот.
Оставям пръстите си пламнали. Рисувам по стените непорочност.
Изгасям бавно пълнолунието. Настъпвам сенки в краищата.
Дишам с учестени влюбвания.
Затварям очи, светът бил по-хубав.
Оставам така. Зазорява се в мен.
Нощта свети във ъглите.