петък, 15 август 2014 г.

Морзов код

Понякога чувам
сърцето,
когато моето спира,
понякога помня
усмихваше се,
пръстите ми - вплетени
въжета
със затворени очи светът
е по-хубав,
когато сънувам
отново -
светът
съществува,
понякога чувам сърцето,
обесено на нишка сребърност -
джобен пясъчен часовник -
марширува неуморно
в ритъм многоточие.

събота, 9 август 2014 г.

Encore

Ела с мен,
колело,
да повървим в утринта
по този прашен стар път
във полята сме двама!
Да оставим ний
диря в света, нейде небе
да нарисуваме отново
да прескочим двамата
слънца, посоки и врати,
мелодия отново
с крака немити като вчерашни хлапаци, свят! Не спирай, ускорявай времето,
на кръст го разпъни, прославям чудесата вечни, аз
молитвеник съм,
пръсти съм безмълвни
устни
спирам пред теб, величая аз теб
спри с мен, колело,
ти си кръгло като света
по спиралата твоя са хиляди пръсти, устни,
ръце има по памет
в някоя стая залези отново се раждат
в нощта треперят без звук крилете на ангели
сърцето се пръска без звук , без умора, без милост
безкраен е пътя пред мен, колело.
Да вървим, във полята сме двама.




петък, 8 август 2014 г.

***

Като възел са емоциите. Събират се, разплитат се, объркват се докато подреждат нас. Колко неподредени същества сме, сякаш отвикнали на тази съвършеност и цялост. Рядко се случва чувството за познатост, рядко се усеща в нечий чужд поглед. Влизащо под кожата. Странности, случвания. Трудно е да се опиташ сам да подредиш картината около себе си, трудно е защото понякога забравяш да поставиш себе си вътре. Като че ли някой е отрязал нещо от тялото ти, съсществена липсваща част. Часовник със зъбчато колело и малка липсваща частица - не върви без нея времето, спира, улисва се и се забързва това време, бяга напосоки и всъщност стои и те наблюдава в очите. Вътрешни посоки, вътрешен часовник. Описвам с думи неописваното, трудното да се нарисува, да се превърне в ноти, в звук, в същество. Няма име, понякога го наричам резонанс, откликване от другото пространство, една вибрация на тяло, преминала през нишките и достигнала другаде. Понякога се объркват и се озовават на грешните места. Тогава си повтарям - грешките са просто правилните посоки с друго име.