Ела с мен,
колело,
да повървим в утринта
по този прашен стар път
във полята сме двама!
Да оставим ний
диря в света, нейде небе
да нарисуваме отново
да прескочим двамата
слънца, посоки и врати,
мелодия отново
с крака немити като вчерашни хлапаци, свят! Не спирай, ускорявай времето,
на кръст го разпъни, прославям чудесата вечни, аз
молитвеник съм,
пръсти съм безмълвни
устни
спирам пред теб, величая аз теб
спри с мен, колело,
ти си кръгло като света
по спиралата твоя са хиляди пръсти, устни,
ръце има по памет
в някоя стая залези отново се раждат
в нощта треперят без звук крилете на ангели
сърцето се пръска без звук , без умора, без милост
безкраен е пътя пред мен, колело.
Да вървим, във полята сме двама.