* * *

Събота е.
Простори необятност надалече в синьото.
Небето се разпуква като сочен плод.
Окапаха звездите в кестенявата ръж
Сочейки незнайните пътища на заблудени стопани.
Лумнаха полята в златисто-течен огън.
Съботно се свечерява.
Небето угасва бавно, бавно, бавно
Трепери във въздуха незнаен звук
Отеква ехото му в стълбите
Обгръща къщата във мрак,
Нощта се свлича с остър пукот
Като поздрав на далечна артилерия.
Просветват в края хиляди светулки,
Събирам бавно плаща кадифен на деня.
Светът потъва в упокоен сън
Както монах пристъпва във храм.
Като лодка потъва в море.
Луната увисва сама, бледосиня богиня
Последната небесна ладия
И единствен архангел , пазител и страж
Просветва с криле, замислено сребърен.
Събота е.