Стаята се смалява,но
аз не ставам по-малка.
Сенките се крият в ъглите,
сгушени,
прегърнати,
и като древни предсказания
говорят помежду си,
а с мен мълчат
пренебрежително.
От стая в стая,
от свят в свят,
прах,навсякъде прах
ронят се олющените стени
на нашите фантазии,
оставяйки само голите скелети
на нащърбено минало.
Гола съм тази вечер,
по-гола отвсякога,
обличам една върху друга
царските одежди
и кървавите им мантии,
пласт върху пласт,
докато накрая-
изцяло съблечена,
задушавам се
от толкова въздух.
Нижа на тънък канап
с още по-тънка игла,
една след друга
думи,огърлица.
Убождам пръстите си,
а вместо кръв,
капе душата ми,
споява думите,разбърква ги
опиянява ме,проклетницата.
И все повече капе,и все по-пияна съм
но кралицата иска огърлица,
затова бода-стръвно,дълбоко.
Нанизът става все по-червен.
Гола съм тази вечер,
по-гола отвсякога,
а в огледалото са две-
момичето с перлена обица,
и жената с червена огърлица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар