Пеперуда

Туп ! Туп ! Тишина.
Нещо се удря вън.
Води битка,умира,спъва се,
възкръсва и ражда се.
Туп ! Туп !
Звуци от нищото,какво тук ви води
към моята лампа и нечута молитва,
ако ще се изповядвате-бързо,
шепнете своите дяволски приказки,
шепнете победно,възторжено,
както никога досега
и както никога в бъдеще!
Шепнете,защото инак аз ще крещя
и моят глас ще бъде благословия
докато можете-казвайте,инак мой ред е.
Туп ! Туп ! Пеперуда нищожна
се блъска вън на перваза,
не пеперуда-а гостенка нощна,
неочаквано чакана,
с криле натежали от лекота,
тъй малка и лека,ефирна
плащещо силна в своята слабост,
толкова крехка,защо си тъй крехка,
изгуби ли се,малка ми гостенке?
Ела вътре,ела тук при мен,
тихо,не бой се-ей-тук кацни,
ще те чуя,ти имаш история
нали сме вятърните момичета
полека,спокойно,ей-тук.Сподели.
Туп ! Туп ! Крехко създание,
колко нишки,колко мечти носиш
колко живота видя днес,кажи ми
истина ли е всичко за вярата,
хората,мислите,и защо ли
всъщност защо ли,защо,пеперудо
защо точно на моя прозорец реши
да отдъхнеш таз вечер-защо?
И ти ли се измори като мен
да се губиш в безкрая от крайности
и всяка малка твоя точица бяла
напомня малкото бели коси на старица.
Ела,пеперудо-що дириш при мен,
прати ли те някой,или ни събра
някоя нишка,някоя нота изгубена
или въздишка те довея насам?
Туп ! Туп ! Колко си малка,
аз зная-малко е нужно,за да летиш,
но колко е нужно,за да не паднеш,
това няма да кажеш,нали...
Дошла си навярно не поради друго,
предсказание или магия,о,не
без илюзии и тайни забравени,
без да шептиш,без да дишаш
и без случайности,съдби и вълнения
едва сега виждам прашеца ти,който
с пеперудени стъпки изписал
мъничка приказка на прозореца.
Дошла си при мен просто защото
не съдбата е тласкала твойте криле
Туп ! Туп !
Разбрах,малка моя,разбрах всичко
не от вятър и трепети сме сега две,
а просто,моя малка пеперудо
моят прозорец свети единствен
в този час на безкрая,
когато няма нощ,няма ден
а небето и времето не са нищо друго
освен притихнало,заспало море.