Дъждът умее да съблича. Поне твоите дрехи добре знае как да сваля!
   Оставаш по бельо. Достатъчно е! Достатъчно поне за мен докато те гледам от колата. Пороят явно не те плаши. Напротив, изглеждаш ми възбудена. Усмивката ти задушава, трябва ми лекарство. Паля цигара, защото точно тази цигара ще завърши момента. Цигара и отблясъците на хилядите капки по стъклото. Този следобед ще ми стане любимият.
   Не гледаш в мен. А и не трябва. Обсебеността ти подхожда. Особено когато я адресираш към света. Обичам колко влюбена можеш да бъдеш! Обичам колко мокра е косата ти, обичам че си боса и обичам затворените ти очи, когато се докосваш. Когато протягаш ръце, пристъпваш в калта, заравяш пръсти в падащите капки...
   Обичам как си мисля, че си моя, а всъщност не принадлежиш на никого. Обичам те. Обичам те. Обичам.


Сред сподавените ти въздишки.