Томина неделя.

Цял един половин час.
Трябва ми половин час -
да те обичам цял живот...
Не всичко е въпрос на памет,
често се уповаваме
на спомените за нещо, без значение.
Ние обръщаме дланите си
с дъната нагоре. О, ние се опитваме
да си припомним, как
изглеждат линиите по дъното
на дланите ни. Ние не можем. Ние
не можем изобщо да го направим.
Толкова по-зле за нас.

Трябва ми половин час -
да те обичам цял живот.
Но къде е това време?
Защо не ти го поискам...
Казват, че всяко заминаване
е едно малко умиране,
и често махаме с невидими
кърпички сред един пореден
и невидим влак - но
задължително ли е, а,
да го правим - кажи им, щом
можем да бъдем сами,
трябва ли да искаме с други
да бъдем неистински?
Да, в тези - един след друг -
от странни по-странни дни,
аз имам нужда
от половин час.

За половин час - Рубикон е преминат.
За половин час - Брут става име на куче.
За половин час - носели лед
за сладолед на Нерон
20 000 риби
от кратера на Везувий
до върха на Вечният град.
Трябва ми половин час -
да те обичам цял живот.
Цял един половин час...

Френският език е измислен
да бъдат научени германците на латински.
Но как е на немски felacio?
Във френския превод думата е - котенце.
Затова, котенце - не стой
върху щъркела пред този
завинаги вечен като зар за игра бар. Ние
се нуждаем от нашия цял
един половин час, ето го,
миг, дори миг преди този миг, часът е наш.
Ела - вземи го! Трябва ми.
Това, което имам, е за теб.


Тома Марков

Просто секс.

Намигвам ти с драконовите си
зъби.
Порежи се . .
Капка кръв
ще подлуди телата ни.
Стаята е пълна с тишина. Шарената сянка се разхожда по лицата им.- И все пак защо жена като теб би потърсила компаньон? Изглеждаш страхотно. А и излъчваш нещо особено, което привлича.Тя го поглежда косо над педикюра си.- Мда, един от онези прости въпроси с невъзможно обяснение. Проблемът е, че каквото не присъства в твоя свят, е неразбираемо за теб. Но ти си тук и може би това не е случайно. Затова ще опитам. А ти си представи, че ти разказвам сън.Първо, трябва да знаеш, че се занимавам с една доста неясна наука, наричана със смътни имена като метафизика, онтология. На разбираем език, изучавам природата на нещата, наблюдавам, осмислям. Казват, че твърде много мислене кара хората да се побъркват. Не смятам така. Пътят от общата към личната истина поражда шок, защото е преминаване от една реалност в друга. Все едно да кажеш на някоя къртица, че е лястовица. Съвсем нормално е да има отклонения.Та защо ти си тук. Сигурен ли си, че искаш да знаеш? Ще ти докарам някое главоболие, което ще ти вгорчи живота.Tя прокарва тънък пръст по линията, разделяща лицето му.- А не бих искала да развалям хубавите ти черти.Той не схваща иронията, но тя говори по-скоро на себе си. Иска й се да се нарани и поне за миг чувството за дистанция да изчезне.- Кажи ми. Обикновено такива неща не ме вълнуват, но ти ги караш да звучат различно, особено с този психопортрет по формата на пениса ми. Как въобще можеш да знаеш толкова за мен?Наивността на лицето му контрастира с позата на мъж отпреди час. Тя се усмихва. Циничното отношение я напуска.- Нещата са прости, стига да имаш търпението да ги издебнеш. Еднакви културни модели формират съзнанието ни. Отделните качества се повтарят, има закономерности в тези качества, системност в закономерностите. Биологичното в човека доминира през голяма част от живота ни, инстинкти, нагони, условности. Човекът е и социално животно, прибави още толкова формиращи фактори. Не е трудно да разгадаеш едно животно, да предвидиш поведението му. Единственото условие е да превъзмогнеш животното в себе си. Повечето хора гледат света през очите на собствените си емоции, затова никога не го виждат какъвто е. Питаш се как ти казах толкова неща по формата на пениса ти. Просто всичко проектира нещо друго. Всяка мисъл-действие оставя отпечатък върху визията ни. Тялото е съвършената визитка. Разни свръхестествено миришещи бабички гледат на ръка и това се смята за нормално. Със същия ефект можеш да гледаш на пенис или на дебело черво. Има науки, занимаващи се с невербалния език, с пропорциите на лицето и частите на тялото, с формата на ушната мида, с почерка и белезите по ириса. Средностатистическият човек не обръща внимание на тези неща, за него те са ‘наука’. Точно това го прави средностатистически. Вникването в хората не е дарба, а умение, с малко усилие и търпение . . . Ръката й се стрелва и се спира в лицето му.- Този пък шамар защо? Поглежда я втрещен.- Гледаше ме втренчено, а пък аз говорех на себе си.Усмихва му се закачливо над чашата с бърбън, протяга изваян крак и пощипва носа му с два дълги пръста. После погалва лицето му с ходило, разтваря устните му, усещайки влагата, докосва шията и плъзва надолу, следвайки невидима линия. Той настръхва.- Знаеш доста номера за такава изтънчена дама. Жена не ми беше правила масаж на простатата.- Няма по-добър любовник от вдъхновения мъж, просто малка инвестиция. Усмивката й го възбужда пак. Има нещо влудяващо в нея . .
- Тогава защо въобще трябваше да ми плащаш?- Мда, връщаме се в началото. Нали помниш какво ти казах за символиката на чертите и формите. Същото важи и в човешките отношения. Всичко, което правим се проектира в духа ни и го изгражда или обезличава. Да спиш с човек, който по никакъв начин не ти е партньор или предизвикателство, е обезличаващо. Още по-деградивно е да спиш с животно. Вече си говорихме за животните.Тя разголва червилото си и го превръща в индианец. Той се гледа в огледалото и се смее.- Ацтеките са рисували така хората, преди да ги разпорят в дар на боговете. Усмихва му се и леко издължените й зъби го хипнотизират.- На трийсет съм. През последните години мъж не е докосвал тялото ми, жена също. В миналото имах повече наивност, достатъчно, за да бъда с хора, които изглеждат подходящи и твърдят, че ме обичат. Най-големите лъжци са тези, които си вярват.Някои от тях бяха изключителни. Но винаги имаше нещо, което ги спъваше - суета, неспособност да се откъснат от условностите. Вече не вярвам, че любовта може да променя хората. Само те самите могат да се променят.Най-много боли, когато един човек е почти завършен, почти свободен и нещо дребно го оковава в човешкото. Така наречените велики личности - интелектуалците, учените, дори поетите често са най-обикновени хора, примитивни и зависими от настроенията. Интелектът не е пряко свързан с човешкото израстване. Мъдростта също. Волята е истинският фактор. Без нея всичко остава теория. За мен животът е единственото изкуство. Затова избягвам погрешни движения.Той е подпрял брадичка на ръката си и й напомня хлапетата на сестра й, когато им чете ‘Приказка без край’. Съблякъл е всичко от себе си, останало е само момчето. Червените й устни се разлистват.- В свят на овце си овчар или дояч. И двете са ми твърде примитивни. Вече не вярвам, че овца може да се научи да танцува. Истинските танцьори са рядкост. Те се раждат такива.Знаеш ли, че кръвопускането е символ на обновление. По този начин се създава нова кръв и тялото се подмладява. Протяга ръка и одрасква с нокът устната му. Рубинена капка наедрява и се отронва, падайки на гладката й гърда. Точно на границата на малкия тъмен кръг, контрастирайки с кожата и блестейки в тон с нея. Той я гледа хипнотизиран. Навежда се бавно.- Никога не съм усещал нещо по-въздействащо. И не съм предполагал, че притежавам толкова потентност. Устните му отпиват от кожата й, кръвта начервява езика му, после засмуква зърното й със страст, с каквато траките са яли грозде, мислейки за вино. Тялото му за пореден път се разлива. Мускулите на ръцете му се свиват и отпускат в неконтролируеми спазми.- Мисля, че сега разбирам защо ми плащаш. По този начин превръщаш общуването в сделка и се предпазваш от деградацията, за която ми говореше.- Умно момче. Гласът й е плътен и властен с алюзия за отшумяла буря. - Може би ще ме попиташ какво получавам аз от това чисто сексуално общуване. Просто искам да съм сигурна, че все още го мога, че имам тънка връзка с битието. Наречи го моментна слабост или съмнение. Самотата също може да изкривява.Сексът е игра, красива единствено в своята споделеност. Но какво най-често споделят хората, освен нагоните си. Нищо в тях не се докосва, не разцъфтява. Спомням си време, когато обичах и правех любов. Чувството беше разтърсващо. Държа ме няколко месеца. Тогава нарисувах най-красивите си картини. Как мога да сравня това с преживяване, сходно с ходенето по нужда, което забравям с пускането на водата. Сексуалната енергия може да се пренасочва в творческа, а нагоните да се сублимират в двигатели. Моето тяло също има желания, но тези желания само ми напомнят за копнежа на душата ми да бъде споделена и да расте. Не мога да откъсна тялото от нея. Ще я загубя.Зелените му очи пламват с оранжев блясък. Той се отпуска назад и се взира в тавана или нещо отвъд него.- Душа . . Никога не съм вярвал в това. Ти как мислиш, аз имам ли?- Всички имат, освен онези, които не знаят за нея. Когато гледаш надолу, небето не съществува.- Знаеш ли, не знам какво ми направи, но имам чувството, че те познавам от години. Даже за миг си помислих, че те обичам, представяш ли си? А дори не те разбирам.Надига се, за да я погледне. В момента, в който погледите им се срещат тя забива тънкото острие встрани от коремната кухина.Той ахва и я поглежда невярващо. Пръстите й пробягват уверено по няколко нервни нишки и оранжевият блясък в очите се стопява заедно със съзнанието му.После става, поглежда кървавочервения емайл на острието. Докосва го с език и усеща горчивият вкус на кръвта да се разлива в тръпка по тялото й.Облича се, надвесва се над него. Надига главата му и го целува с хладна страст.- Аз също те обичам, мое момче, въпреки че ти трябваха четири пъти, за да ме усетиш. Надявам се, че ще кървиш достатъчно, за да се събудиш утре в една нова реалност.Отива до телефона и поръчва такси и линейка. Преди да излезе, го поглежда пак.- Колкото и пари да ти дам, това би било просто секс. Благодаря, че ме изслуша.Излиза. Тишината е различна.

Капки безвремие.

Безтегловна игра на гоненица
между мен и Вселената.
Пътна карта без посоки.
Счупен компас без стрелка.
Сочи винаги никъде.
Пясъчен часовник, пълен с въздух.
Стрелките на дърветата
показват часа на Земята,
а ръцете ми сочат
оставащия брой вдишвания.
Бягам и се опитвам да не дишам,
за да живея по-дълго.
Сянката ми е дълга точно
три наносекунди,
душата ми тежи
колкото зрънце пшеница,
по-млада съм от теб,
но по-стара от нея.
Вчера ще бъда вечна,
а утре бях никоя.
Осем вдишвания и едно мигване.
Толкова е нужно за да се събудиш.
За да заспиш, съм нужна само аз.
Вървим взаимно един на друг в стъпките
аз в твоите обувки, ти в моите
Бягаме един от друг и изгубени
търсим отново намерената вяра в мислите си.
Намираме единствено сънища.
Няма пътища на вярата.
Няма вяра в пътищата.
Нищото е всеобхватно,
обгръща, целува, усеща и слуша
трепери, изтръпнало от трепети,
накрая се измори от бездействие
и заспа, свито на кълбо.
Показалецът на лявата ми ръка
посочва многото малко хора.
Истинските стрелки сочат
малкото истински хора.
Една капка. Две капки.
Небето капе. Морето капе.
И в тези дни на непрестанни валежи
капят блуждаещите мисли в косите ми:
наистина ли всички дъждовни капки
умират щастливи, изживели мечтата си
да докоснат, да се попият в пръстта,
а всички морски и всякакви капки
мечтаят единствено
да бъдат понякога дъждове?
И дали всяко късче вода в краткия си живот
съществува и чувства в своите молекули
и се влива в морната, жадна земя
и умирайки, дарява живот,
както кръвта се влива в сърцето,
и както аз, грешницата,
умирам, вливайки се в теб.