Томина неделя.

Цял един половин час.
Трябва ми половин час -
да те обичам цял живот...
Не всичко е въпрос на памет,
често се уповаваме
на спомените за нещо, без значение.
Ние обръщаме дланите си
с дъната нагоре. О, ние се опитваме
да си припомним, как
изглеждат линиите по дъното
на дланите ни. Ние не можем. Ние
не можем изобщо да го направим.
Толкова по-зле за нас.

Трябва ми половин час -
да те обичам цял живот.
Но къде е това време?
Защо не ти го поискам...
Казват, че всяко заминаване
е едно малко умиране,
и често махаме с невидими
кърпички сред един пореден
и невидим влак - но
задължително ли е, а,
да го правим - кажи им, щом
можем да бъдем сами,
трябва ли да искаме с други
да бъдем неистински?
Да, в тези - един след друг -
от странни по-странни дни,
аз имам нужда
от половин час.

За половин час - Рубикон е преминат.
За половин час - Брут става име на куче.
За половин час - носели лед
за сладолед на Нерон
20 000 риби
от кратера на Везувий
до върха на Вечният град.
Трябва ми половин час -
да те обичам цял живот.
Цял един половин час...

Френският език е измислен
да бъдат научени германците на латински.
Но как е на немски felacio?
Във френския превод думата е - котенце.
Затова, котенце - не стой
върху щъркела пред този
завинаги вечен като зар за игра бар. Ние
се нуждаем от нашия цял
един половин час, ето го,
миг, дори миг преди този миг, часът е наш.
Ела - вземи го! Трябва ми.
Това, което имам, е за теб.


Тома Марков