Танцува моето момиче
и извайва светове с дъха си.
Танцува и отнася в себе си
всички думи и несбъднатости.
Несбъднатостите, понякога,
са като танцовите стъпки,
няма ритъм за танцуване
нито алгоритми за сбогувания.
Тези тайни са за малките,
непоникналите обещания.
Танцува моето момиче
и изгражда в мен от лудост думи
за безбрежия,
за същности,
за случване,
за бъдещите ни
безброй сбогувания.
За мен танцува сякаш,
за мен и някого в небето горе,
и изтръпнала, танцува цяла
оставила се във ръцете ми.
Изпълва ме с нозе, мечти и звук
танцува и мълчи победоносно,
мълчи, оставила ме сляп и глух,
глух и влюбен до греховност.
Танцува за последно и ми свети с вечност,
както мъничка свещица за последно свети,
свети като лъч първоутробен и вселенски
преродила мен и себе си в танцуването.
Няма коментари:
Публикуване на коментар