* * *

момчето ми със сините очи
излиза и върви по тротоара
без да бърза
без да знае
без посока, пътник сам
в безкрайните алеи
безкрайно дълги, безподобно стари
по улиците и по хората се търси
без да иска се открива сам
и сам се врича в клетва своя
в своята посока спрял за час
а за минута го намерих
това момче със сините очи
което се откри във хората
върви напред по тротоарите
и без да бърза
без да знае
и мен повлича там напред
към безкрайно сините очи
на вярата.

Кръг

в малък двор
в порутена къща
върху сивия чакъл
върху остатъците
от някогашен дом
и спомен за него
за уют
лежеше малко рижаво куче,
свито на кълбо,
точно по средата
на празното пространство,
малък оранжев кравай,
събрал в себе си цялата
топлина на дома
целия уют на къщата
с глава между лапите си
и свита опашка
доволно и щастливо, това малко куче
ми показа чистото щастие
като паднало слънце
в този сив, стар и прекрасен
предишен дом
днес разбрах къде живее щастието.

Понякога

се чувствам поне на няколко
хиляди години
като вековно дърво, разлистило клони
широко и свободно
пълно с птици в короната
и немирен вятър, скрит в листата
понякога се чувствам малка, много малка
като едно паднало листо
от това огромно дърво
зелена, малка и непостоянна
вихрушка във вените нося
и лудост вселенска
и  щастие трайно
а понякога се превръщам в дете
и мълча
и мълча
доволна от себе си, открила света
отново за пореден път
сграбчвам го с пръстите си
хилядолетни и разлистени
защото светът се побира в дланите
точно както и раят
на границата между целувката и обичам те
точно там някъде
отново се раждам
поне веднъж
за още едно
хилядолетие.

Петя.

През годините светли и детски
съумях да опазя във мене мечта
със прозорци тъй пламенни, вечни
да отворя широко за някой света

да почерпи от мене и светлост, и мъдрост
да почерпи от мене поука една
как да тръгва нагоре по стълбата с твърдост
да притихне високо във лъч светлина

да се учи да бъде човечност и истина
да се учи да бъде и твърдост, и вик
и да отдъхна с вселенско усърдие
че съм заключила някой във стих.

Път.

То е
нещо малко
малко, колкото детска обувка
колкото теб и мен
по безбрежна алея
като малка вълна
във голямо море
като син
като дъщеря
с различни имена
на еднаква възраст
винаги ново
но винаги познато
уютно е при него
като във люлка
като в колиба
или кошара
като дом
и огнище
като пламък и вятър и дъжд
и стихия е сякаш
връхлита
и идва
тръгва си, за да ти каже
да покаже веднъж
правилната посока, защото
то е посока
и вяра
и път
далече, толкова далече, колкото 
успееш да помислиш
то е сбъднат сън
нереална мечта
алюзия някаква
дим, тъга, и усмивка
няма име
няма лице
има спомен само
и трепет
то е нещо много малко
по много начини, защото
е само едно
и се нарича любов.

* * *

Душата е стръкче трева
неуловимо като мисъл
като вятър
като светулка в лятната нощ
тихо и малко
и светло
и мило
като детска усмивка и като малко дете
душата е повей и мисъл
и спомен на влюбен
и чувство
и смелост
сърце има душата
и въздух и вяра
и смисъл придава
придава и цвят
и живот
и усещане
и мъничко трябва, наистина малко
като кокиче, девойка и смях
да се усети
душата расте
и старее
и смее се тази душа
на небето
цветята и птиците
на чайките по вълните
на листата и ветровете
на хорските стъпки се смее
и запълва до дъно
всяко
празно
пространство
със себе си.