Път.

То е
нещо малко
малко, колкото детска обувка
колкото теб и мен
по безбрежна алея
като малка вълна
във голямо море
като син
като дъщеря
с различни имена
на еднаква възраст
винаги ново
но винаги познато
уютно е при него
като във люлка
като в колиба
или кошара
като дом
и огнище
като пламък и вятър и дъжд
и стихия е сякаш
връхлита
и идва
тръгва си, за да ти каже
да покаже веднъж
правилната посока, защото
то е посока
и вяра
и път
далече, толкова далече, колкото 
успееш да помислиш
то е сбъднат сън
нереална мечта
алюзия някаква
дим, тъга, и усмивка
няма име
няма лице
има спомен само
и трепет
то е нещо много малко
по много начини, защото
е само едно
и се нарича любов.