Понякога

се чувствам поне на няколко
хиляди години
като вековно дърво, разлистило клони
широко и свободно
пълно с птици в короната
и немирен вятър, скрит в листата
понякога се чувствам малка, много малка
като едно паднало листо
от това огромно дърво
зелена, малка и непостоянна
вихрушка във вените нося
и лудост вселенска
и  щастие трайно
а понякога се превръщам в дете
и мълча
и мълча
доволна от себе си, открила света
отново за пореден път
сграбчвам го с пръстите си
хилядолетни и разлистени
защото светът се побира в дланите
точно както и раят
на границата между целувката и обичам те
точно там някъде
отново се раждам
поне веднъж
за още едно
хилядолетие.