* * *

чистка.
емоционална чистка.
писането винаги е било нещото, което ме е спасявало в кофти моменти, моето лично преживяно нещо, моята малка способност за излея натрупаните чернилки, бури, сблъсъци, ужаси, тук-таме радости, ах малките радости, които ме карат да пиша, карат пръстите ми да танцуват по тези глупави клавиши, празния разговор без събеседник, разговор със себе си, най-хубавия, най-пълноценния, най-разбран разговор - когато говориш на този, когото обичаш и не си чут и няма да бъдеш, зашото така е най-добре, най-полезно и благоприятно, за теб, за него, за нея, другата третата петата...
свързани сме всички. неимоверно,адски, безтегловно и с цялата гравитационна сила витаем около собствените си орбити и се притегляме с нишките , които сами извайваме... ама че клише... любовта достатъчна нишка ли е?
колко хубаво би било времето наистина да тече на спирали и всички хубави мигове да са останали някъде назад във времето и да се връшаме всеки път в тях, да преживяваме тях, да обичаме и да бъдем обичани отново, да сме цели и да не сме сами, да сме винаги, винаги, винаги щастливи.... надявам се, не.
какъв живот би било постоянното щастие? навремето го пожелах на приятел - желая ти щастие, но непълното, за да усетиш щастието, трябва да си минал през мъка, през гадости, през собствените и лични и чужди неша, да си изтръпвал от нещо, да те е пронизало като ток от главата до петите...
жалко, че някои неща не могат да се изразят с думи. миналото е минало и не може да бъде върнато и вероятно е така с причина.
любовта е най-красивата нишка. ако се научиш да свириш правилно на тази тънка, тънка струна - то ти си късметлия... ако ли не - ще се опариш, ще се порежеш, внимавай!
ще кървиш дълго.