* * *

От любовта ти боли.
Забиват се скални частици у мене.
Като хиляди малки игли
По пътя безкраен , замислен, безвременен.
От любовта ти поникват крила
Бели мънички усмивки от ангели
Съвършеност събрали едва
Между двете ти стоплени длани.
От сърцето ти много боли.
Както боли от сребърни късове
Като хиляди ножове - свистящи стрели
Като хиляди струни - угасващи пламъци.
И от пръстите ти - раздираща кожа
Душата събират на възел безмълвно
Угасват у мене безмълвни зори
Събират се залези и светят във тъмното.
От любовта ти се ражда дете
Както в звездата се сбъдва желание
И както във нея светлината блести
Свети в небето парче лунно сияние.