Мира,която откри топлата вода

Докато ровех за едно домашно по политология,взех че попаднах на няколко доста интересни блога.Докато милата ми главица попиваше сладките мисли на другите мили главици,взех,че се чукнах(образно казано) и си казах-Хей,има живот в тази България! Както си се бях отчаяла напоследък,че наокола са останали само мнозинство от бившето комунистическо-социалистическо-партийно-бесепарско-седесарско-ляво-дясно-с малко зъби, малко пари в джоба и много критика,недоизказана относно днешната младеж пенсионирано население,клатушкащо се ежедневно с мен в милия ми градски транспорт,и тук-там някой циганин,изнасилвач или крадец,или просто заблуден субект,обмислящ не дотам достойни бъдещи относно нацията постъпки,взех че реших,че живот има! Сега ми щукна една древнокитайска мъдрост-Ако нямаш доказателство за нещо,означава ли това,че то не съществува?
За пореден път ме хвана яд,че отдадох толкова от ценното си време в киснене(буквално) в тоя проклет Фейсбучец,драг и премил,че изоставих блога си на заден план! Направо съм за изгаряне на клада,та аз не искам да се превръщам в част от Системата !!! Онзи глобален план за притъпяване на населението,намаляване на умствения капацитет на нацията с цел? Какво?...Ентъртейнинг...Имаме от всичко по много-както казваше скъпия Джордж Карлин-преситени сме,много на витрината,малко в склада...Не си спомням точно,за да цитирам есето му,спомням си невероятната Нирвана,в която ме потопи то,накара ме да мисля,да си използвам малко сивото вещество и да се изтръгна малко(или много)от действителността,или пък-другояче казано-да се гмурна в нея! Обичам такива хора,ей...
Много дълбоки хора има по света,много дълбоки мисли,много велики открития стоят и чакат,понякога просто стоя и се питам-има ли смисъл? Къде е смисълът на цялата тази главоблъсканица-всички да философстват,споделят,мислят,премислят,дообмислят,решават...А накрая остават-сами?
И колко още имам да кажа,но дългът ме чака...

''О,време,спри,поспри за миг ти своя бяг...
спри и загледай се в безкрая...''(личен миг на вдъхновение)

А може би всичко е заради вниманието.....?

Muse - New Born

За тъгата,меланхолията и частицата чувство без име

Някога усещали ли сте едно особено чувство,чувство,което не може да бъде описано? Миг , в който времето спира и необхватният поток от мисли и водовъртеж от случки забавят своя ход , давайки път на едно мнимо спокойствие,на една глухота..Все едно ти е мъчно,но не знаеш защо?
Е,че,добре де,може ли да ти е тъжно без причина ще попитате вие? Е,явно може.В такива моменти аз се отдавам на това чувство,изцяло се оставям то да ме обгърне,защото то е едновременно всеки път непознато и различно,и всеки път до болка познато,уютно..
То е като да се сгушиш в топлото легло късно вечер след тежък ден,копнеейки за малко отмора..То е онази мека,приглушена тишина привечер,то е кадифените светлини отвън,щурчетата в тревата и чистият блясък за звездите,безмълвно блещукайки в тихата лятна нощ...Обхваща те това чувство и хем ти е хубаво,меко,спокойно,хем ти е доста тъжно...Незнайно защо...
Всичко около теб е прекрасно,но ти си тъжен...И някакси искаш да споделиш,но не можеш...Не че няма с кого,но няма кой да те разбере...
Онази тиха тъга,за която има само едно защитно средство-една прегръдка от сърце,дадена от мен за теб,за да потуши поне за миг онзи глъх копнеж,бушуващ в гърдите ми,онзи леден огън,бавно тлеещ в мен,ближейки с жарките си пламъци студеното ми сърце...
Една прегръдка-толкова много ли е?Толкова много ли искам...
Чувствам се като пъзел,на който е взета най-важната част,последното парченце, и без това мъничко парченце бих си останала недовършена завинаги...Нещото,което би паснало на дупката в гърдите ми,нещото, което би я запълнило изцяло,така, че да се почувствам пълноценна и най-вече жива...Къде е тази искра?

Travis - Sing

Wonderwall

Моя милост...

Мира

Староеврейскоиме, означаващо „миртово дърво". Станало е популярно в съветската епоха, когато са го разшифровали като „световна революция" (мировая революция - бел. прев).

Това е настойчива, вътрешно упорита, трудолюбива, отговорна, вярна на дадената дума, милосърдна натура. Тя е несговорчива, не се поддава на чуждо влияние. Природата я е надарила с талант и много способности. Понякога е бавна и малко инфантилна, дълбоко вярваща в Бога, със сложен вътрешен живот. Постига професионални успехи в музиката, хореографията, на актьорското поприще. Често работи в такива сфери като медицината, педагогиката, финансите, търговията, сферата на обслужването. Мира обича само веднъж. За спътник в живота си избира спокоен, уравновесен и стабилен мъж, с когото може да се чувства комфортно. Отстъпва на съпруга си лидерството в семейството. Добра домакиня е, умее да готви. Мира не притежава ярко изразена сексуална индивидуалност и не винаги изпитва физическа страст. Но е способна да гали любимия си и да му доставя всички разнообразни еротични усещания само от потребност да му дари щастие. Мъжът й я обича заради това. Ревнива е. Може да скрие чувството си за уязвено самолюбие зад маската на престорено безразличие. Привързва се към мъжа сериозно и за дълго. Възприема изневярата му като катастрофа, след която дълго не може да дойде на себе си.

Muse - Feeling Good (Video)

И поставихме началото...

Седнах и се запитах: каква да бъде темата на първата ми публикация? Разбира се,подвластна съм на музиката,слушайки Oasis и Muse какво ли може да ми дойде на главата?О,ето че ми стана тъжно,че вече не се общува качествено,а само количествено..Къде отидоха старите запознанства на купоните,по спирките или на най-неочакваните местенца? Защо вече за да познаваш даден човек,трябва просто да кликнеш на блога му или на страницата във фейсбук...Старите времена,когато хората излизаха по-често,усмихваха се по-често,обичаха по-често...О,времена,О,нрави...Всичко се мени,водата си тече,а на нас остава само да се нагодим към този начин на живот,който най-добре ни приляга и ни устройва.Да живееш,значи да обичаш,или да обичаш,значи да живееш?Понякога от толкова много въпроси усещам как потъвам все по-дълбоко и дълбоко в себе си,опитвайки се да обеля същността си парченце по парченце,подобно на кората на портокал,трепетно очаквайки да достигна сърцевината,същността,отговорите...Нима всеки има нужда от отговори?
Понякога се дразя сама на себе си..Прекалено съм непостоянна,започвам да говоря на нещо,и след 5 минути се сварвам обсъждайки нещо съвсем друго..Може би е от зодията.Всеки трябва да се приеме такъв,какъвто е,нали? С лошите,не-чак толкова лошите и добрите качества,да осъзнае всичките си страни,лица,маски...Човек е това,което е-една объркана невероятна смесица от разум,чувства,преживявания,усещания,спомени,гледни точки..Но все пак всички си отиваме,увяхваме като нежно свете на сухият вятър,бавно и безвъзвратно чакайки всяка минута,всяка секунда ,молейки се трепетно тя да продължи до безкрай,да сме тук завинаги..Ние сме едни прашинки,леки като космически прах,които заедно значат всичко и нищо,но по отделно значат много неща...Търсиш цял живот,блъскайки се,удряйки се в стени като ранена птичка,срещайки препятствия и заобикаляйки правила и норми,но винаги стараещи се да постигнем нещо да открием дори всяко незначещо нещо,несъществуващо дори във фантазиите ни.Стигнах прекалено дълбоко,но всяко начало е трудно,е казал един мъдър човек.Това е просто мястото,където си изливаш душата,отчаян вопъл някой да те забележи ,да те похвали.И все пак живея за себе си,или живея за другите?Надявам се да дойде ден,когато ще ми писне да задавам въпроси и ще настане време аз да ги давам,но дотогава-Защо?