* * *

Нощта осъмна,осквернена и мръсна
на равния,бял път край полето,
осветен само от угарките и небесната пепел,
захвърлени като перли в канавката.
Вятърът с ловки,запалени пръсти
приюти в себе си спящия свят
и спря за миг,изморен от препускане
с нечий верен Пегас в края на утрото.
От пясъка,ковък и жив като злато,
се изправи вихрушка,родена в прахта,
като нежен силует на жена,скрила
капчици дъжд и пустини в очите си.
Потреперваше гола в езерото под лампата,
търсейки своя някой с разтворени пръсти,
опипваше вечерната плътност на въздуха
и мълвейки името му,го рисуваше пламенно
в залеза на своите изгряваши трепети.
За влюбените нощта сама по себе си
е най-красивото оръжие,
бяло до лудост с целувки по ръбовете
кристално от сълзи и цветно от блянове,
същинско платно на онемели художници.