***

Здравей,прекрасна есен.
Сезон с полудни и четвъртинки от нощ
вихрушки от листа,устремени по-скоро
да приветстват земята с прегръдка топазена
сезон кяфяв,топъл с отблясък на мед и на злато,
въздух и вятър с вкус на окапал зрял плод.
Приветствам те с горчива усмивка,като мащеха
ненадейно придошла като река без извор и посока
безвкусна си,есен,макар и стоцветна и ничия
прекрасна,но тежка,като наметка атлазена,есен.
Вихрите са просто небесни пътища без праг
затова и птиците са орисани пътници към звездите
аз политам нагоре само с падащите небесни пера
и отеквам земетръсно с първото паднало твое листо.
Септември е месец на разпънати апостоли
с нозе,престъпили ведно лятното щастие
и протегнат към златоструйните есенни мои,
дъждовно разпръснати цветни капчици тъга.