23 ч.
Колко хубаво е да скиташ вечер
след дъжд
по измитите улици
и да се оглеждаш
в черното огледало на асфалта.
От натежалите клони падат
невидими капки
и пронизват твоето отражение.
И понеже не усещаш
никаква болка от това -
започваш да се чувстваш безплътен,
като че ли си една
крачеща идея,
илюзия
или мечта,
неуязвима от съмнения,
лъжи
и хули...
Хубаво е да скиташ вечер
след дъжд
по измитите улици.
Стефан Цанев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар