***

Това адажио е като котешко изящество.
Протягаш длан,почти невинно заблуден,
за да погалиш котешкия гръб на плочата,
която се повтаря като всеки път,
тъй както се повтаряш убеден и ти,
че няма да ти стигнат девет котешки живота,
и девет суеверия за черни котки,
за да разкажеш със очите на дъжда,
че сушата прилича на душата.
Това адажио е като котешка опашка,
която леко плъзва мнима граница
между ''било до днес'' и ''предстои на онзи свят да стане''.
Да стане! Чукам на дърво и си наливам вино,
защото залъкът, отчупен за приятели, нагарча
и някак си закономерно се оказва клисав...
Отпивам после и с искреността на котката
благодаря, че има и адажио,
за да не прозвучи претенциозно и банално:
''Благодаря, че всъщност теб те има!"
И после...точно като с лапа котешка-невинно
оставям драскотини във съня ти...
А ти... сънуваш, че са петолиния...

Яна Кременска

Подарявам ти цвете,
реверанс
и топла дума, Яна.
Където и да си - благодаря ти.