Адажио

Спиш ли? Или сънувам въздух и безветрие.
Луната падна някъде и тишината само
обгръща синъото мълчание на пътя,
оставил спомени от стъпки в себе си.
Дърветата протягат пръсти
и внимателно прескачам сенките им,
а те летят под крилото на лястовиците
ведно с белите спомени и бялата есен.
Опашка на звезда премина...Спиш ли?
Или рисуваш с устни по прозореца
бъдещи снежинки и червени пламъчета
как ласкаво се хващат за ръцете си
и плашат бледия призрак на зимата.
Или люлееш своите мисли
в люлката на нечии безверия?
Спиш ли? Луната се крие зад завесите.
Заслушай се...пращам ти вятъра
и женския шепот долу на улицата
да те целунат и да си отидат с тихи стъпки
като гостени,прегърнали безвремието.