Утро

И утрото безмълвно се прокрадва
в прегръдката на тъмното по ъглите.
А е далеч спотаена всяка забравена
благородно лъчиста мисъл за слънчевост.
И утре ще сме други,
по-смели и силни, повярвали
в бъдещите привидни обещания
за усети и действия,и хули,
изковани от лъжи и безутешни мерзости.
И утре ще ковем наново световете си
от пресъхнали извори и от парчета метал,
и ще престъпваме сляпо прозорците в мислите си
и ще летим с птиците в морето на утрото.
Изчакай , не бързай да преминеш
в зората от клетви на утрешния ден,
и знай,че всеки вопъл от щастие носи със себе си
мълчаливия вопъл на сутрешен плач.


Ах,как ще се радвам да бъда достатъчна
за спомен от утро и дори мисъл от нощ
като тези мънички феи от приказките
да бъда за някой милувка,и рана,и ничия
и бяла,и тъжна-безкрайна ще бъда,
и скръбна,и тиха, да плача от щастие-само
да умея майка,сестра и орисница-всичко,
всичко ще превърна в песен и скръб
да съм винаги останала в някого-
да горя като спомен и да съм себе си-
жената да бъда,
и мащехата, закрилница,
и ранимата вечна
и истинска
aз
да съм ,
Господи-
и люлка,
и гроб.