Послеслов.

А любовта, Санчо, трябва да се заслужи !
Нима?
Любовта не е търговска марка с етикет и цена. Няма я по витрините, не би било лесно да я добавите в количката и да натиснете – закупи веднага, съвсем не. Най-малкото любовта не е разменна монета. Пълна с клишета и еднаквости, изпразнена от съдържание понякога,никога, винаги. Празни думи, изветрели емоции, песни с втъкани думи, които се опитват да изразят неизразимото. Няма думи, няма, няма. Както няма за болката, онази, най-истинската болка, така няма и за онази, най-истинската любов. Няма пеперуди, има цял зоопарк. Не усещаш никоя костичка по тялото си, чувстваш тялото си тежко като олово, нещо те дърпа всячески надолу към земята, а духът ти е лек и мечтае за нещо свое, собствено и не го интересуват косвените проблеми на това тяло. Няма единство, само противоборство. Любовта е най-двустранното чувство, най-изкривеното, най-протичоречивото. Никога не си наясно със себе си и именно когато свърши, осъзнаваш,че това кратко и може би единствено време в живота ти е било единственото, в което си се чувствал на място и себе си. Времето, когато всички хора са били твои приятели, песните са били мелодични и истински, жените малко по-красиви, мъжете малко по-галантни, светът е бил с една идея по-жив и въпреки, че не е бил изцяло твой, си го усещал някак си познат, като стар приятел, който си забравил, но с когото винаги е приятно да седнеш навън и да поговорите като човек с човек, без маски.
За заслугите ... Давай, за да получиш не важи тук. Тук само даваш, даваш, даваш и единствено чувството, че някой приема цялата тази любов е достатъчно само по себе си. Като цвете, което просто попива водата и светлината, а в отговор просто съществува. Не търгуване, не сделки и надиграване, надлъгване и шмекерии. Чисто усещане, което кара върховете на пръстите ти да изследват вселени. Превръщаш се в сетиво, целият си един оголен нерв. Усещаш всячески всичко заобикалящо те стотици пъти по-силно. Казват, че LSD се доближава най-много до еуфорията. Ефектът на един истински наркотик според мен трябва да има поне частица от тази сила. Сливаш се и просто усещаш, усещаш, усещаш. Никога не се насищаш и колкото повече получаваш от него, желанието се усилва. Неутолима жажда, но жестока сама по себе си. Ще изпиташ най-силната болка през живота си, душата ти ще агонизира, но тялото ще продължи съществуването си, механично. Това тяло, превърнало се в река... Най-силната болка и най-силното удоволствие. Плащаш най-скъпата цена, за да се качиш на влакчето на ужасите, което ще те изведе на върха, защото насладата е неописуема и гледката си струва.
И именно този кратък миг ще е Мигът. Защото това ще е, което ще те поддържа жив до края на живота ти. Човек живее единствено когато е влюбен. Останалото е просто съществуване. Или агония. Човешкият живот се измерва само в секунди щастие, а най-щастлив трябва да е този човек, който от прекалено много щастие е забравил да погледне часовника си. Просто когато си щастлив, няма време, няма безвремие, няма тук и сега, няма вечност. Нямаш време да мислиш за тези неща, защото обичаш.Това е единственият урок от мен – научи се да обичаш без часовник. И просто следвай своето собствено време, а останалото... Светът е мелодия. Обичай, защото чувството, че обичаш дава сила. Независимо дали е споделена или не. Истински или не, кратко и мълниеносно, но изчерпващо се бързо, протяжно и спокойно, с онзи примес на летливост във въздуха, но обичай ! Обичай и не мисли за последиците... Защото смъртта е единственото ни последствие.