Сенките на уличните минувачи
се престъпват сякаш в себе си
и усукват в полет сякаш
своите единствени отблясъци
остатък от небе оловносив
и облак с форма на сърце
а всяка форма на жена е форма
на изпепелена малка балерина
малки стъпки в цял един свят
ако седнеш на ръба, ще видиш себе си
погледнал мимиходом наобратно
и в обърнат свят и сбъркан век
часовниците са безкрайни вестоносци
смъртта на всеки кръгъл час
тактува със изящен маршов ритъм
а небето с мен сияе в сини пламъци
и синьо като себе си чертае
изгорената история на изпепелена балерина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар