Janus.

Той
не е висок, но нито нисък
всичко друго освен половинчатост
не харесва средните неща
не харесва никой, всъщност
само себе си понякога
в малките часове на нощта
никога не е сам
рядко е самотен, но винаги непредвидим
когато самотата го удари с длани
той хваща ръцете й и я гледа в очите
никой не побеждава
понякога и двамата губят
но винаги с усмивка
винаги достойно
винаги докрай
със цялата сетивност на вселената
понякога е тъжен, но не знае
че тъгата
е просто някое лице в тълпа
безлик образ на отминали хора
животът обича смелите
а той обича живота
наслаждава се на всеки момент
някой ден ще е последния на всички ни
но сега  е тук
почти щастлив
полуприкрит зад маска искреност
и малко ми остава
твърде малко
за да го позная истински.