Едно момиче ми каза веднъж
че вярата е като малко балонче
пука се лесно и лесно се свива
но с повече вяра превръща се в свят
забравих лицето му
забравих очите
само гласа помня, тънък като конец
вятърно беше това момиче
имаше в нея лист и слънце
изтъках я изпод пръстите си
и й вдъхнах сила, за да се бори
не й обещах нищо, но й показах света
нейната единствена арена
а тя - сама- като единствен гладиатор
ме научи как
да побеждавам
всичко друго.
Няма коментари:
Публикуване на коментар