* * *

И няма да съм вече тъжна.

И ще бъдем двама.

И времето напук ще свърши.

И ще пишем ние с теб по тротоарите.

И ще има вятър, вятър...

И мечти безкрили. Окрилени.

И ще свърши недовършеното

И оркестър - безпаметно стар.

И ще свири джаз, вечерен

И старите двойки във такт

И ще стъпват полека, отмерено

И ще изпадат във транс.

И ще сме зрители в залата

И ще пляскаме звучно

И ще слушаме тишината, подслушвана

И ще бъдем безгласни слушатели.

И  ще слушам, слушам

И няма да се преситя от слушане

И все по-различно ще чувам

И ще слушам на сърцето ти музиката.

И ще бъда... запълнена

И ще се усмихвам на хората

И ще напиша онази история, знаеш я

И няма да съм вече тъжна.