Някой ден аз
ще си хвана дъжда и ще скачам във локвите
ще си пея със тебе забравени блусове
ще си хвана звезда и ще падна със нея
ще протегна ръка, за да стигна просторите
ще си хвана Луната сега за опашката
както малко дете си улавя дъгата във облака
ще посвиря соната във градска градина
и ще спра непознат, за да бързаме двамата
и ще искам да спра тази лудост Земя
да засветя във тъмното (напук на посоките)
да обърна света, да объркам историите
и ще измисля страна (да не бъде кръщавана)
да сме с тебе и в студ и тъга,
ще броим тази нощ звездобройците.
Ще се вплитам със снопче лъчи и дъга
като вятър от кичур коса на дете
ще си имаме куче и шапки от вестници
и ще сричаме думите с многото гласни
ще четем през прозореца прогноза за времето
и ще спираме времето, да го скрием в часовника.
Няма коментари:
Публикуване на коментар