забравих да ти кажа
как случките от миналото
понякога ми засядат в гърлото
чудя се защо не успявам да вдишам
а когато успея, се задъхвам
забравях прекалено дълго, всяка вечер по малко
след време осъзнах, че нищо не се е получило
опитвах се отново и отново и отново
отказах се, после се върнах в началото
винаги се хващах за една нелепа малка надежда
казвах ти лека нощ преди да заспя
изповядвах се пред теб и разговарях с теб
стана като мой полу-близнак, наполовина брат
толкова естествено
забравих
да ти кажа
как когато ме прегърна се почувствах на място
как това място все още ме боли
защото си изгубих мястото
изгубих и посоката
забравих да ти кажа да ме спомняш
иска ми се да мисля, че някой ден ще сме стари и ще се смеем на всичко това
всеки път се канех да ти кажа всичко в очите
и винаги отлагах за следващия
не намирах сили да доведа нещата докрай
така би било редно - когато поставиш точка, поставяш я както трябва
иначе не се получава
не е истинско, не е от сърце и не струва
не успях да ти кажа, но за няколко секунди си казахме всичко без думи
надявам се сърцето да не лъже
не ти казах колко те намразих
как ненавиждах теб, света и себе си
не знаех накъде да насоча всичко
как пропаднаха доста неща
но научих прекалено много други
не ти казах, но те прегърнах без думи
прегърнах те с цялата любов на която съм способна
и как понякога ми се иска да вярвам в щастливия край
как с теб сме неписани герои на неписана история
как някой ден всичко ще е наред и ще сме на мястото си
където и да е то
на всяка цена
не ти казах колко харесвах да хващаш ръката ми
понякога си мисля, че имаме прекалено обща чувствителност
въпрос на химия
на химера
някой ден ще намерим щастието си
това всичко е въпрос на вяра
а другото останало
е без никакво значение.