Ела, нека избягаме.
Ще тичаме, докато стигнем звездите.
Звездното небе е малко.
Ще разтърсим небесните клони,
Докато свръхновите падат като светещи пламъчета.
Ще се гмурнем в нощта, тя е наша.
Наше древно наследство.
Светът замира, само нечие дишане отброява времето.
Луната се спуска ниско и угасва.
Сенките избледняват, размазани оттенъци на сиво и сребърно, течен метал.
Кожата изтръпва, зеницата е вселена.
Нощта е тиха.
Бих могла да я скрия в ръцете си.
Изчезваме бавно там, където материята не съществува.
Не съществуваме и ние със теб.
Сънуваме.
Ще ти разкажа история, слушай.
Гласът ми е нишка от паяжина.
Бягаме.