Очите ми още гледат с погледа на малко момиче.
Сянката ми още гони пеперуди и отлита с крясък на птица.
Все още прегръщам с ръце хоризонта
И бягам с боси нозе по пътя към вкъщи.
Всяка стъпка оставя пламък и цвете.
Все още обичам светът срещу оградата, зад селския плет
Класовете жито и слънцето
Вятърът, който заплита косите ми и свири песен с щурчетата.
Още вълните ме целуват по пясъка,
Дланите ми парят от пръстите на старата любов.
Душата още помни-тялото е далеч, но душата е вкъщи
Там все още обичам, все още живея, дишам дълбоко, усмихвам се.
Прагът на къщата е още на място,
Стария орех отпред е още зелен,
Небето е още дяволски синьо
Светът е застинал за миг. И забравил да тръгне отново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар