Ако някой ден се преродя
Ще бъда със радост
ласка на сянка, проточила шия
по следобедна топла стена
Ще бъда античната сграда
със френски прозорци
И счупени фрески
А Може би театър, ах театрите! Това тяхно кокетно очарование
При което се завръща зрителя
Дълго след като падне завесата
Ще бъда и котка по този прозорец
Надвесила нокти, мустаци, гальовности
Поклащаща леко и плавно опашка в следобеда
Ще бъда и цвете в саксия
И цвете в полето, и нива, земя
И слънчев лъч по тази поляна със макове
Ще съм спретнати женски ръце, месещи хляб
Красиви и чисти в старанието си
Ще съм сянка, прокрадваща се привечер по сградата,
Ще съм сградата, сгушена вечер в нощта
Ще съм жената, скрила се в сянката си
И ще живея... Сътворила отново света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар