Победа

Понякога животът
те удря в лицето
неравностойна борба
и свеждаме глави надолу
а накрая оказва се
че Господ от теб
със всеки удар
на сърцето
диамант извайва всъщност.

Аморфно

Преливат пръстите ми с тебе
Синьото в очите ти свети
Вмъкваш се в подкожието ми,
Сантиметри болка.
Гмуркаш се в артериите
Свободен като дух във вселена
Драскаш с нокти стените
Сгушен в предсърдието
Алвеолите се пръскат бързо
Удар на звездите
Сядаш на ръба на ушната мида
Наблюдаваш света от високо
Скъсяваш секундите ми
Чертаеш зеницата, това черно подземие
Дълбаеш името си в клетките
Тези фини мембрани на болката
Тези тънки пръсти, рисуващи с въглен
Безпощаден си в своята цялост
Кръвта понякога ни свързва.

Поточие

Две сенки се държат за ръка
На брега на реката
Където времето свършва и започва отново
Тази люлка на живота
Две безплътни очертания
Интервал стопена самота
Луната потъва дълбоко и бавно
Пронизана от нечий небесен дуел
Сенките скачат в сребърността на реката
Крият се, стопени илюзии
Търсят скъпоценни камъни по дъното
Държат с ръце любовта си
Тази безкрайна плаваща прегръдка
Тези отблясъци от вечност
Тук веществото е аморфно, любов
Тук всичко е съществено
Нощта съблича душата си,
Заключва я в рамка.
Крехкост.

Там

Къде е това място, скрило времето в пазвата си
Хванало залеза под рамо и букет полски цветя
При свършека на хоризонта, до изщността на линията му
Където светлото и тъмното се прегръщат като деца
И светът е семпъл и лек въздух през някоя пролет
Където часовникът тактува с ритъм на сърце

Алхимия

Очите ми още гледат с погледа на малко момиче.
Сянката ми още гони пеперуди и отлита с крясък на птица.
Все още прегръщам с ръце хоризонта
И бягам с боси нозе по пътя към вкъщи.
Всяка стъпка оставя пламък и цвете.
Все още обичам светът срещу оградата, зад селския плет
Класовете жито и слънцето
Вятърът, който заплита косите ми и свири песен с щурчетата.
Още вълните ме целуват по пясъка,
Дланите ми парят от пръстите на старата любов.
Душата още помни-тялото е далеч, но душата е вкъщи
Там все още обичам, все още живея, дишам дълбоко, усмихвам се.
Прагът на къщата е още на място,
Стария орех отпред е още  зелен,
Небето е още дяволски синьо
Светът е застинал за миг. И забравил да тръгне отново.