Синьото в очите ти свети
Вмъкваш се в подкожието ми,
Сантиметри болка.
Гмуркаш се в артериите
Свободен като дух във вселена
Драскаш с нокти стените
Сгушен в предсърдието
Алвеолите се пръскат бързо
Удар на звездите
Сядаш на ръба на ушната мида
Наблюдаваш света от високо
Скъсяваш секундите ми
Чертаеш зеницата, това черно подземие
Дълбаеш името си в клетките
Тези фини мембрани на болката
Тези тънки пръсти, рисуващи с въглен
Безпощаден си в своята цялост
Кръвта понякога ни свързва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар