Има един кръг, който никога не е напълно затворен. Това е кръгът на възможните невероятности. Понякога на тебе може да ти се стори, че той почти се е затворил около собствената ти същност. Тогава ти ще събереш всичките си видими и невидими сили в себе си и ще се опиташ да излезнеш навън. Сигурен съм, че винаги досега си успявал да го направиш.
Успял си по един или друг начин. Достоен или по-малко достоен. А всъщност за какво си го правил? Едва ли е било за да можеш да видиш на следващата сутрин изгрева. По скоро е било за да можеш да си избереш , или извоюваш място от където да го видиш.
А всъщност миналото е низ от несъществуващи неща, които можем да си представим с голяма или с по-малко голяма достоверност. Бъдещето е също такъв низ от несъществуващи неща. Но истинско за нас ни се струва това, което има по-голяма вероятност да се превърне в минало. И ти се намираш в едно непрекъснато движение между все по-отдалечаващото се старо минало и все по-приближаващото се ново бъдеще. Но ти никога не можеш да бъдеш, колкото и да ти се иска, нито в миналото нито в бъдещето. Защото ти си сега единствено и завинаги в момента. Ти живееш в момента, ти ще умреш в момента.И единствено в истинското пълноценно изживяване на момента може да има, и само тогава, смисъл твоят живот. Но това не може и не трябва да означава, че ти ще живееш само и единствено с удоволствията, които могат да бъдат създадени от едно изпълнено с леки преживявания и осеяно с безгрижие съществуване. Защото именно това съществуване, което е лишено от трудността на момента, може да те направи посредствен и незначителен в собствените ти очи. Затова ти трябва да се бориш. Отчаяно, системно и безнадеждно. Да се бориш до привидни край на собствените си сили. Тогава ще бъдеш страстно влюбен в борбата си и в нищо друго. И това ще бъде прекрасно. Защото именно борбата и стремежът нами по себи си представляват красотата и смисълът на живота. А постигнатата цел и надеждата подчертават неговото безмислие. Чрез собствената си борба ти ще осмислиш и изжевееш момента. Тогава няма да има нужда да си задаваш въпросът за собственото си съществувание. Именно тогава пред вечно жадния си за познание разум, и само със него ти ще се докоснеш до щастието. Ще се докоснеш така, както
когато си бил малко дете са се докосвали до теб тези, които са те обичали.
Но ти все пак може да ме попиташ, какво ще стане ако се умориш от борбата. Ако силите ти просто не стигнат. Ако въпреки цялото ти истинско желание не успееш да се пребориш с трудностите. Тогава съвсем случайно твоят поглед може да попадне на изхабеното ножче, изхвърлено в пепелника...
Има един кръг, който никога не е напълно затворен. Това е кръгът на възможните невероятности. И най-невероятната от всички възможни невероятности е този кръг да се затвори. Но ако все пак се затвори, а това е възможно, колкото и невероятно да ти се струва, то тогава Ти трябва да го направиш и аз съм сигурен, че ще го направиш, за да не изгасне и тази една светлина, която е светила по твоя път.
18. 06. 84.
Няма коментари:
Публикуване на коментар