Сутрин.Градът.

Една жена хранеше гълъбите на перваза си
точно в девет без петнадесет
на Графа
беше с бели коси и бяла риза
просто стоеше и ги гледаше отстрани
гълъбите бяха два и не се страхуваха от нея
малко хора я виждат
прозорецът й беше метри над земята
но хората рядко вдигат погледа си за нещо
по-различно от себе си
рядко
градът беше празен, полупразен дори
улиците бяха чисти
и онова подобаващо жужене го нямаше
по-нататък цветарката смиташе
окапалите червени листенца от розите
точно до нея циганката метеше
боклука
казах си
боклукът за едни е съкровище за друг
не видях котки, но едно куче търсеше
душеше усърдно жълтите павета
непукист
сякаш търсеше заровено съкровище и махаше
весело сутрешната си опашка
а една помакиня беше дяволски мила
продаваше закуски
и не спираше да повтаря благодаря, момиче
стана ми мило
пожелах й слънце
откъснах си червена роза от онази къща
покрай която минавам всеки ден
две малки червени рози на едно стебло
и ги сложих в малка бяла чаша
влюбих се в толкова много балкони
ако се загледаш, градът напомня на Венеция
железни арабески и саксии с цветя
саксии с мушкато, но никой не го поливаше
рано сутрин
казах си
градът още спи, но е толкова красиво да го наблюдаваш
когато се разлиства
сутрин
денят ще бъде три грама по-различен
сетих се за жълтата къща, голяма
само с една - единствена зелена врата
помислих си – прилича на голямо слънце
с едно - единствено усмихнато зелено око.
Намигнах му.