Майчино.

На майка ми
и всички жени в моя живот

Обичам ви, това е малко.
Не притежава мъничко тръпчивостта на виното
което се разлива по ръцете ви.
Вселени сте, и свидни мои
родина моя, приласкателство.
Мамо, ти ме научи да виждам
ръката на просякинята като най – чистата длан,
научи ме да споделям и малкото, знаейки
че за някого то е вселената, мамо.
Прости ми.
Да си пак на вратата, в градината, слънчева
да си пееш стара мелодия, майчице
и да казваш – няма по-вкусно от родното,
но аз зная
ръцете ти го правят вълшебно,
ръцете с пръстта от градината, мамо.
И най – топлия хляб, онзи, домашния
който целуваш, преди да затвориш вратата на печката
той има вкуса на детското щастие, мамо
защото е замесен от ръцете ти.
Когато ме научи да падам и ставам отново,
и как се бореше и беше сама,
и си мислех – колко ли тежи съдбата, защо раменете на мама
са приведени вечер дори с празни ръце.
Благодарих ли ти, че се бореше, някак
и се уви с този живот, като с топъл шал
и забрави за себе си, мамо
за да ме има мен, тук до теб, мамо
а да съм толкова далече от теб.
Заслужаваш вселената, майчице.
И безброй много обич.
И малка съм, мамо.
И се прекланям пред теб.